Откакто те няма до мен
душата ми облече се в мълчание.
Дори денят ми да е окрилен,
смехът ми е примесен със ридание.

Прехапвам си усмивките до кръв
ала как сърцето ми копнее...
щом в живота трябва да съм пръв
с мене някой и да се гордее.

Душата ми затворена в калъп
крещи, но никой пет пари не дава
Животът ми за тебе беше скъп -
заради тебе аз го изживявам.